Считано от днес, официално правя двадесет години в Лондон. Дойдох тук на четиринадесети декември 2000-та година. Ако сте следвали канала ми за известно време вероятно сте ме чували да споменавам това – решението да се преместя в Обединеното Кралство беше повратна точка в моя живот и катализатор на моя успех.
Бих ли могла да постигна това ниво на успех в България?
И да, и не.
Ето какво имам предвид:
Ако знаете това, което знам аз почти със сигурност може да създадете бизнес където и да е. Но идвайки тук това ми позволи да се уча. Озовах се в много ситуации, срещнах се и говорих с много прекрасни хора от целия свят, и разширих хоризонта си. Ако не бях преживяла тези неща, най-вероятно нямаше да се опитам да стартирам бизнес. И така нямаше да имам възможността да се уча.
Ако по някаква причина трябваше да се върна в България сега и да започна отначало, със сигурност бих могла да създам бизнес там. Но това се дължи изцяло на това, през което съм преминала. И затова винаги ви казвам – манталитетът ви е ключът към успеха. Трябва да изживеете неща и да рефлектирате върху тях. Трябва да продължите да научавате много неща. Ето така подобрявате себе си.
И това не е само за бизнеса – колкото повече знаете за света около вас и хората, които живеят в него, толкова по-добър ще е живота ви като цяло.
Поглеждайки назад, смело мога да твърдя, че идването в Лондон преди двадесет години е едно от най-добрите решения, които съм взимала някога. Дойдох тук, за да търся ново начало. Преди да се преместя бях в доста трудно положение – финансово, в професионален и романтичен план. Току що бях преминала през трудна раздяла, отглеждах дъщеря си съвсем сама, и работната ми среда беше направо токсична.
Дори ставането от леглото сутрин беше трудно, защото нямаше към какво да се стремя. Всичко, което знаех, е че не трябва да се предавам – исках да дам на дъщеря си по-добър живот, и тази отговорност ме караше да продължавам напред.
Като погледна назад, с всичките си преживявания и знания, определено мога да видя как може би историята ми може да ви се струва малко смешна и прекалено драматична. В крайна сметка, имахме покрив над главите си и дори да се затруднявахме финансово, все пак успявах да сложа храна на масата. Но бях абсолютно отчаяна. И това трябваше да се промени. Не исках повече да съм тъжна и най-важното не исках дъщеря ми да страда заради това.
Ето така събрах багажа и дойдох в Лондон. Разбира се, отне ми време да си наредя нещата. Да стартирам бизнес не беше част от плана ми. Е, не е като да имах кой знае какъв план изобщо. Идеята ми беше да замина в чужбина, да намеря стабилна работа, да доведа дъщеря си там и евентуално да намеря любовта отново. Успях да постигна всичко това разбира се, но също така придобих нещо фундаментално, което не разбирах особено по онова време – възможността да се уча.
Ето съвета ми за днес – никога не се предавайте пред негативното. Дори, когато усещате, че е трудно или нещата изглеждат много зле. Това е особено важно, ако стартирате нещо ново. Има безброй възможности. Всичко, което трябва да направите е да се протегнете към тях.
Като говорим за позитивното искам да ви споделя една история набързо.
Когато дойдох в Лондон, всичко което имах бяха един куфар и общо 500 паунда в брой, дадено на заем от шефът ми в Карловският месокомбинат Димитров. Но, бидейки млада и започвайки нещо ново, изпитвах нуждата да изглеждам добре. С други думи исках да си купя нови дрехи. Или по-точно казано – нов чифт обувки, но защо ли толкова много исках обувки?
Знаех, че ще ми отнеме време да се установя. Трябваше да си намеря място за живеене и достатъчно добра работа, с която да се издържам, и да изпращам пари на дъщеря си в България. Хубави дрехи можеха да дойдат наред, само след като това беше постигнато.
Все пак както и да го мислех, просто исках тези обувки.
Преди да напусна България, всъщност бях купила чифт скъпи обувки – бях похарчила 50 лева за тях преди двадесет години. И да, това си бяха много пари в България по онова време.
И така пристигнах в Лондон с чисто новите си модерни обувки, изпълнена с надежда и вълнение. Представете си разочарованието ми когато само след седмица те се повредиха. Бях едновременно ядосана и тъжна. И макар един познат да ми предложи да ги поправи, повредата беше направена. Чувствах се все едно всичко се разпадаше. Не се смейте, знам, че звучи малко смешно. Но така се почувствах тогава.
За съжаление нямаше какво толкова да направя. Имах много малко пари и да си купя нов чифт обувки беше изключено. Някак си това изцяло превзе мислите ми. Всичко, за което можех да мисля и сънувам за следващите няколко седмици бяха обувки. Вървейки по улицата, когато нямаше магазини за обувки, които да гледам, се озовавах гледайки в обувките на преминаващите хора.
Тогава една вечер прибирайки се вкъщи от работа, се натъкнах на две сини найлонови торби. Вече беше късно и тъмно навън, за това не можех да определя какво имаше в тях. Реших да ги взема вкъщи, за да ги разгледам по-подробно. Бях толкова изтощена, че просто ги оставих до вратата и отидох да си направя нещо за хапване. Чак по-късно след като вече бях вечеряла и се готвех да си лягам се сетих за тях.
И така отидох, погледнах и открих не един, а два (!) чисто нови модерни чифта обувки. И не само това, те ми бяха перфектно по мярка! Както си стоях и се чудех какво да правя ми просветна. Толкова дълго се молех за обувки. Реших да приема това като отговор на молитвите ми. Желанието ми се сбъдна! Наричайте го както желаете, но аз обичам да вярвам, че това ми се случи с причина. Аз не спрях да мисля за обувките, молех се на Бог един ден да мога да си купя хубави обувки, и да не се срамувам, че съм със скъсани обукви.
Не ме разбирайте погрешно не се опитвам да проповядвам с това. Не ви казвам да се молите всеки ден или нещо такова. Но аз го правя и ми помага през трудните моменти. Помага ми да остана фокусирана и мотивирана. Чувствам че имам много неща, за които да съм благодарна и така го изразявам. Това всъщност е много важна част от ежедневният ми живот, моля се преди 8 часа сутринта и преди да си легна. Да благодаря на Бог за всичко, за всеки ден и минута.
Това също ме вдъхновява да подкрепям позитивни и благотворителни каузи. Активно се опитвам да подпомагам и помагам на хората. Всъщност имам доста хора в моя екип, които са зле финансово и съм много щастлива, че мога да им осигуря стабилна работа. Преди няколко седмици например, помогнах на моят екип във Филипините да открият фонд и да помогнeм на селище, което бе ударено от тайфун. През първите три месеца тази година им помогнах да построят стабилна църква, която беше подслон по време на тайфуна за 40 души за три седмици. Сега искам да им помогна да възстановят селата си. Ако желаете да помогнете с каквото можете, моля кликнете тук. Изпратих им първата част, която успяхме да съберем, 1806 паунда и те бяха много щастливи. Сега, наясно съм, че повечето от вас най-вероятно не се интересуват от духовността, затова ще бъда кратка тук.
Не спирайте да мечтаете
Tова което се опитвам да кажа е – не страхувайте да мечтаете, мечтайте в голям мащаб. Целете се в звездите. Е, все пак трябва да си поставяте постижими цели. От работещ на стандартна, скучна девет-до-пет работа може да се превърнете в бизнес лидер. Това е напълно реалистична цел и може да се постигне. Просто не очаквайте да станете милионер за един ден, защото… това просто не се случва.
Моят живот е перфектен пример за това – от момиче родено в малък град като Карлово, израснало в малко село, и въпреки че успях да завърша университет в Пловдив и да започна добра работа в карловкият месеокомбинат, това че бях млада дразнеше много хора. Пряката ми началничка обичаше да ме обижда всеки ден пред моите работници (отговарях за 20 човека, правехме сушеница и сушени деликатеси, аз бях технолог.) Тъй като не исках да лъжа и прикривам техните кражби, бях обиждана с най-унизителните думи. И когато оставах сама в моят така наречен “офис” си мислех, че ставам само за чистачка, че почистването е всичко, с което ще се занимавам в този живот. Но, вместо това се превърнах в успешен предприемач, бизнес лидер и инвеститор.
Първият ми бизнес – компанията ми за почистване – сега има над 200 работници. И да, отне ми време. Отне ми по-голямата част от тези 20 години, но го постигнах. Можете и вие!
Ако целта ви е да натрупате богатство, например разделете го на сегменти. Целете се да си осигурите финансова стабилност най-напред. Тогава се целете да подобрите различни аспекти на живота си един по един, докато пестите и инвестирате по-голямата част от приходите.
След това разраснете бизнеса, стартирайте нови компании, вървете нагоре като правите умни инвестиции. След няколко години ще погледнете назад и ще видите, че си е заслужавало. Ще може да кажете „ да, аз постигнах мечтата си“.
Да си поставяте цели е много важно. Ето защо правя толкова много блогове за поставянето на цели, методи да го правите и така нататък. Когато решите, че трябва да постигнете нещо, вашия подход се променя. Умът ви винаги ще е зает да работи върху идея, докато вършите други неща. Повечето време дори не осъзнаваме, че това се случва.
Преди две години си поставих за цел и си написах на стената с цели (за това постоянно говоря за goals – за 2 години, за три години, за пет години и т.н.), че искам да си купя къща с 5 спални, за да може да живеем заедно с дъщеря ми и нейния партньор, за да може да си помагаме. Постигането на тази цел ми отне една година.
Както посочих преди малко, когато си поставите нещо за цел и го запишете някъде, това има голямо въздействие върху начина ви на мислене. Мозъкът ви ще продължи да работи върху идеята, докато правите други неща и ще намерите начин да постигнете целта си.
Но тук идва един тънък момент – трябва да сте позитивно настроени. Не бива да подхождате негативно. Не си казвайте „това е прекалено трудно” или „това няма как да стане”.
Сега, мечтата ми е да помагам. Да се развие този уебсайт, моят YouTube канал и нашата група.
Също така, искам да споделя нещо за живота в чужбина, тъй като майка ми често ми казва – „Антоанета, върни се в България, стига с тази Англия.” Но аз все пак живея тук. Защо?
Защото Англия ми даде невероятната възможност да науча толкова много неща. И да, в случая не самата държава, а ситуацията в която се намирах беше важна. Но получих възможността не само да науча и преживея толкова много неща, но и да се изявя по начин, по който дори не бях обмисляла докато живеех в родината ни. Много обичам България и всичко българско, но в момента, живота ми е тук.
Препоръчвам за по-нататъчно четене:
